Здравей, Анна. Кога стартира с катеренето?
– Започнах, когато бях на 10г, през 1995та. Докато тренирах плуване по-голямата ми сестра се катереше. А когато басейна беше затворен отивах да я гледам и да пробвам и аз. Хареса ми и така се запалих. След няколко месеца баща ми започна да тренира и мен. Това продължи докато завърших гимназията и влязох в университета. Тогава срещнах втория ми треньор, а със състезанията приключих през 2009г.
С нещо промени ли се ежедневието и живота ти, когато започна да се катериш?
– Не особено, защото преди това се занимавах с плуване. От сутрин до вечер. Имах 10 тренировки седмично. Започвах в 06ч. преди училище и след като приключвах отивах за втората си тренировка. Имах само един почивен ден. Наистина беше доста натоварено.
С катеренето нещата някак си се балансираха. Не беше толкова напрегнато. Уикендите често пътувахме, ходехме на скали. Родителите ми бяха доста активни и за тях беше важно човек да се движи и спортува постоянно.
Какви нови уроци научи започвайки да се катериш?
– Да мислиш с няколко хода напред.
Как ще представиш катеренето хора, които никога не са опитвали?
– Това е много комплексен спорт, който изисква, както ментално и психическо здраве,
така и физическо. Научаваш се на тактика и координация.
Нещо друго, което да си пропуснала?
– Важно нещо е хората да са си подрязали добре ноктите (смее се). С маникюр не става.
